Стоманен медальон с розетата от Плиска

Диаметър на розетата 3.2 см.

Розетата е символ на принадлежността към големия род на българите. За потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг розетата е свидетелство за кръвната им връзка със създателите на България.

Българската розета е намерена при археологически разкопки през 1961г. в Плиска – столицата на Аспарухова България. Датира от VII-IX век, преди покръстването на българите.

Бронзовият медальон има формата на звезда със седем лъча. Върху всеки лъч са изсечени по два прабългарски рунически знака.

В горната й част има ухо за окачване на връв. На обратната страна на розетата има изсечен знакът IYI. Счита се за символ на бог Тангра и е използван от рода Дуло.

Срещан е на много места и предмети и вероятно е бил използван за защита. Според изследователи седемте лъча на розетата символизират седемте планети познати в древността – Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн.