Дамска гривна от кехлибар

Кехлибар, наричан дар от Слънцето и сълзите на морето, увеличава красотата на носещия го. Той оползотворява енергията на слънцето и носи успех, изобилие, лечение, виталност и радост. Източник е на енергиите на търпението, закрилата, психическата защита, романтичната любов, чувствеността, пречистването, баланса и спокойствието. Смята се, че е добър брачен талисман.
Лечебни свойства: Над 7000 години той е използван за стимулиране на метаболизма и лечение на кожни заболявания, причинени от метаболитен дисбаланс. Заради топлината му се използва при лечението на астма и алергични дихателни проблеми. Носенето на кехлибар в колие е най-ефективно за тези болести.
Кехлибарът носи отрицателен електрически заряд и за това привлича сила и енергия към човека, който го носи. Едновременно успокоява и зарежда. Помага за проявление на желанията и увеличаване на интелектуалните способности, яснотата на ума и трупането на мъдрост. Пречиства средата чрез премахване на негативната енергия и облекчава физическата болка.
Сили: Късмет, изцеление, енергия, защита, красота, любов.
Поставете кехлибара под хладка вода, когато забележите, че той се е нагрял дори леко, докато го държите или носите. Лекуващ, успокояващ и хармонизиращ, кехлибарът помага за стабилизирането на кундалини и насочва ума по по-духовни пътища. Кехлибарът е отличен за вътрешна работа с деца. Той се асоциира с третата чакра или чакрата на слънчевия сплит, а понякога с втората или Сакралната/Пъпната чакра. Различните цветове на кехлибара могат да се използват върху съответните чакри, за да улеснят отварянето и пречистването.
Кехлибарът е вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета. Често има изгладена форма в резултат на влиянието на морските вълни или течението на речната вода в зоните на добива му, но може и да се изкопава изпод земята.
Кехлибарът придобил голяма стойност и значение, наред с другите скъпоценни камъни, за асирийците, египтяните, етруските, финикийците и гърците. Той така и не излязъл от мода от Каменната ера насам. Между 1895 и 1900 г. били произведени 1 милион килограма балтийски кехлибар за бижута.” Около произхода на кехлибара витаят много митове. Овидий пише, че когато Фаетон, син на Хелиос, слънцето, убедил баща си да му позволи да кара колесницата на слънцето за един ден в небето, той дошъл твърде близо до земята и я запалил. За да спаси земята, Зевс поразил Фаетон със светкавица и той загинал, падайки от небето. Майка му и сестра му се превърнали в дървета в своята мъка, но продължавали да тъгуват за него. Техните сълзи, изсушени от слънцето, са кехлибар. Гърците нарекли кехлибара elektron, направен от слънцето, навярно заради тази история, или защото той получава електрически заряд, когато се потърка с парцал, и може да привлича малки частици. Омир споменава бижутата от кехлибар – обици и огърлица от кехлибарени мъниста – като щедър дар в „Одисея”. Друг писател от древността, Нициас, твърди, че кехлибарът е сокът или есенцията от залязващото слънце, който се е сгъстил в морето и е изхвърлен на брега. Римляните изпратили армии, които да завладеят и контролират областите, произвеждащи кехлибар. Император Нерон бил голям познавач на кехлибара. По негово време, според римския историк Плиний, цената на една кехлибарена статуетка, независимо от размера й, надвишавала цената на един здрав роб. Древните германци горели кехлибара като тамян, затова го наричали “bernstein”, или „камък за горене”. В средновековието чистият безцветен кехлибар се смятал за най-добрия материал за мъниста за броеници, заради усещането за гладка коприна.